Обучение

Когато кучетата растат, очакванията на техните собственици растат заедно с тях. Няколкото основни команди като „седни”, „легни” и „ела тук” са били на дневен ред в продължение на месеци. Уроците стават, не само по-дълги, но и все по-изискващи. А успехът – в никакъв случай не е гарантиран. Защо понякога връзката между човека и кучето е толкова трудна?

Пубертет и юношенство – време на промени

Вътрешните промени, изпитвани от младото куче през юношеството, често водят до „трудности в комуникацията”. По-специално – сексуални хормони – карат кучето да реагира по-остро на външни стимули. Изведнъж, човек и животно, вече не се разбират така добре по време на тренировка. Кучетата правят много „грешки”, тъй като, по време на обучението, те често се сблъскват със ситуации, които намират за объркващи. През този период не е разумно да се увеличава трудността на вече познати упражнения и собствениците трябва да сдържат  своите амбиции.

Сътрудничество вместо конфронтация

Но, ако нивото на трудност вече не се увеличава, дали обучението не е в застой? Не – защото, вместо това, кучетата се възнаграждават само тогава, когато сътрудничат на своите стопани. Какво означава това сътрудничество? Например, ако собствениците кажат на кучето си да седне, преди да бъде пуснато от каишката, то може да види и да изтича към някое от своите другарчета. Собствениците – не обръщат голямо внимание на посоката, в която гледа кучето – нормално е вниманието на вашето куче вече да е привлечено от неговите четириноги приятели. Сътрудничество означава: да отвлечете вниманието на кучето от неговите другарчета и да го убедите да последва своя човешки партньор няколко крачки встрани от другите кучета. Кучето ще бъде възнаградено само тогава, когато се учи да сътрудничи, а наградата е – да бъде пуснато свободно да се присъедини към своите приятели.

Урок по сътрудничество с повод

По този начин, кучето постепенно ще се научи да игнорира и да не се подвежда по различни, отвличащи вниманието, цели. Тук е много важно, кучето да бъде контролирано с повод, създавайки по този начин сигурна и стабилна ситуация за обучение. По този начин – кучето не може да достигне до наградата докато отказва да сътрудничи. Този принцип е особено полезен през юношеството, тъй като учи кучето да се разбира със своя стопанин чрез сътрудничество, вместо с конфронтация.

Упражняване да стоиш сам
Няма нужда от паника когато си оставен сам

Рушене, вой и лаене, или „забравяне” на домашно заучени умения – всичко това са типични симптоми на стрес, изразявани от кучета, които се страхуват да бъдат оставени сами. Как е възможно да предотвратим това?

Кучетата често се паникьосват, когато бъдат оставени сами – в повечето случаи това е неизбежна част от техния растеж. Кучета, които са били глезени от най-ранните им дни, са особено засегнати. Те са се залепили за своите стопани като с лепило и никога не им се налага да се справят дори и с най-лек стрес, който съпътства обучението. Все пак, как е възможно да се справим с паниката, така че и на двете страни – куче и стопанин – да бъде спестено това страдание?

Постепенно обучение от самото начало

В крайна сметка, и като превенция, най-добри са непрекъснатите занимания, стъпка по стъпка, независимо от това, дали кучето е чистопородно, или не, дали кучето е нервно, или не. Когато вашето младо куче расте, вие не трябва да прекарвате всяка минута заедно с него, за да не направите по-трудно за него да се научи да чака. Нито една кучешка майка не мечтае да прекарва цялото си време със своите кученца, когато те са готови да бъдат отделени. Като неин достоен наследник, вие трябва да последвате нейния пример и да започнете да тренирате кучето си да чака – с помощта на обикновени, ежедневни ситуации.

Нормалното, ежедневно поведение намалява стреса

Например – разходете се за няколко минути, слезте в мазето или отидете на гости на съседа за кратко – естествено – оставете кученцето си само по време на всички тези дейности. Изключително важно е да увеличавате времето, в което кучето е само, много плавно. Кратки сигнали „чакай търпеливо сега!”, помагат на вашето отсъствие да изглежда напълно естествено. Трябва да избягвате тъжните ритуали преди тръгване и когато се прибирате – нека вашият малък герой ви поздрави за кратко, преди да му дадете някоя тривиална награда. По-късно, в случаите, когато сте далеч от дома за по-дълги периоди от време – може да давате на вашия четириног приятел от онези продукти от пресована кожа за дъвчене – като антидот за нетърпение. По този начин, вие ще предотвратите развитието на нежелателни черти в характера на вашето куче, като например – страх от раздяла. А това трябва да бъде основен приоритет по време на обучението!