Наръчник

Какво, всъщност, съдържа храната за домашни любимци? И защо? Купичката на вашето куче трябва да съдържа достатъчно и балансирано количество от над 25 жизненоважни хранителни вещества всеки ден.

Постигането на хранителния баланс в това отношение е от решаващо значение за качеството на кучешката храна. Ако в дневните дажби се съдържат следните съставки и хранителни вещества, то съдържанието на купичката е правилно:

•  Въглехидрати (нишесте от зърнени култури, картофи, ориз и т.н.) и мазнини (растителни мазнини, тлъсто месо) като източник на енергия
•  Протеин включително отделни амино-киселини (от месо и вътрешности, извара, сирене)
•  Минерали: калций, фосфор, магнезий, натрий, калий и хлор
•  Микроелементи: желязо, цинк, мед, манган, селен и йод
•  Мастноразтворими витамини: A, D, E и K и водоразтворими витамини B
•  Фибри: (плодове и зеленчуци), които регулират движението на червата и имат положителен ефект върху чревната флора.

Храните за домашни любимци, като цяло, напълно отговарят на енергийните и хранителни нужди на кучето, както са дефинирани те в Директивата за храна за домашни любимци. Това означава, че допълнителни добавки не са неободими. Всичко, което трябва да правите, е да съобразите размера, възрастта, състоянието и количеството необходима енергия за вашето куче, когато избирате правилната храна за него.

Съвет: Тези, които хранят с Meradog могат да разчитат на Mera CareConcept – концепцията за грижа на MERA. Цялостната система за хранене се основава на най-новите научни открития и отговаря на всички изисквания  за съвременна и модерна храна за домашни любимци. Висококачествените съставки насърчават здравето, благоденствието и добрите постижения – при всяко куче.

Ясно доказателство за балансиран или небалансиран хранителен режим. И на какво трябва да обърнем внимание когато сменяме храната за домашни любимци.

Кучето ви пак ли остави почти цялата си храна недокосната? Това трябва да ви накара да се замислите – защото кучетата обикновено ядат храната си бързо и с удоволствие. Ако това не е така, то това поведение може да бъде признак на небалансирана диета.

Преди всичко останало кучешката храна трябва да бъде функционална. Не звучи вдъхновяващо, но пък е очевидно. Всяко куче трябва да бъде снабдено с енергия и хранителни вещества, съответстващи на неговия ежедневен ритъм и възраст. Това означава, че бебета, млади кучета, зрели и възрастни – те всички имат различни нужди по отношение на ежедневния режим на хранене. Съществуват различни критерии, за да може да се прецени целесъобразността на определена храна за домашни любимци, като например: нива на толерантност и адекватното подсигуряване с хранителни вещества.

Дали вашата храна за домашни любимци е правилната?

• Ниво на приемане на храна: кучетата трябва да ядат храната си бързо и с удоволствие.
• Тегло на кучето и общо физическо състояние: напълно израстнали кучета трябва да поддържат своето нормално тегло. Загуба на тегло може да се получи от недостатъчни порции или лоша усвояемост на храната.
• Количество и консистенция на фекалиите: количеството и консистенцията на изпражненията обикновено се променя в случай, че храната за домашни любимци е трудна за смилане. Твърдите, оформени изпражнения са нормални. Кучетата обикновено се изхождат един или два пъти на ден.
• Кожа и козина: ако кучето ви е здраво, но все пак кожата е склонна към сухота и напукване, а козината е без блясък, то това може да се дължи на неподходяща хранителна комбинация.
• Поведение: ако кучето ви е оживено и се държи по внимателен, типичен за породата начин, то тогава диетата е правилна.

Съвети за смяна на храната

Ако искате да смените храната на вашия любимец, то тогава запомнете, че трябва да дадете на вашето куче и на тялото му време да се настрои към новата храна. Това се прави защото всяка промяна на храната води до допълнителна работа на храносмилателния тракт: микроорганизмите в дебелото черво трябва да свикнат с различната комбинация от хранителни вещества – стъпка по стъпка. Всяко куче реагира различно на промяна на храната. Чувствителните кучета може да страдат от нередовна ферментация в червата, което води до образуване на газове, променена честота на дефекациите или диария. Поради тази причина се препоръчва първоначално да се смесва старата с новата храна. Бавно увеличете количеството на новата храна докато изчерпате количеството на старата.[/wpspoiler]

Остатъците от семейната храна не са задължително добри за вашето куче.

Фактът, че хората намират определени храни за вкусни, със сигурност не означава, че те са подходящи или здравословни за кучетата. Остатъците, обикновено, са много калорични и липсва какъвто и да било баланс по отношение на хранителни вещества. Например: мазни ръбове от остатъци от месо. Редовно хранене на кучето по-този начин – го прави дебело. Много собственици на кучета не обичат да слушат за това, но това е истината.

Онези от вас, които не могат да устоят на молещия поглед на своето куче, трябва да намалят дневните дажби на своя домашен любимец, така че той да не качва на килограми.

Балансът е важен.

Като цяло, остатъците от храна и другите лакомства не трябва да представляват повече от 5 или 10 процента от дневните дажби, за да се гарантира, че няма да бъде нарушен балансът на енергия и хранителни вещества, съдържащи се в една нормална храна за домашни любимци. Остатъците от нашата храна обикновено са деминерализитани с изключение само на солта. При животни с повишени минерални изисквания, например подрастващи кучета, това води до разреждане на хранителни вещества и голямо количество от витамини и минерали, които не могат да се абсорбират.

И няма да направите услуга на вашето куче ако го храните с пикантни, горещи остатъци, точно обратното – кучетата не могат да смилат този тип храна. Внимавайте за кости от пиле или риба! Те могат да разранят храносмилателния тракт, в резултат на което, кучето да получи запек, който пък в най-лошите случаи може да доведе до фекално задръстване (coprostasis). И колкото повече вашият четирикрак приятел обича храната си, толкова повече вие трябва да внимавате какво той яде. Това е начинът, по който вие може да защитите здравето на вашия любимец.[/wpspoiler]

Защото не им е необходимо. Техните стомаси могат да се справят с почти всичко.

За разлика от хората, кучешката слюнка не съдържа храносмилателни ензими. Слюнката служи изключително за улесняване на пътя на храната през хранопровода. От това следва, че кучетата само намаляват размера на своята храна, което им позволява да я гълтат комфортно.

В резултат, в стомаха попадат сравнително големи парчета храна. Това не представлява проблем, тъй като стомахът на кучето е изключително еластичен – размерът му винаги зависи от количеството на абсорбираната храна. Храната остава в стомаха между 6 и 12 часа, преди да продължи към червата. Парчетата храна не трябва да надвишават 1.5 мм, за да могат да преминават през отвора на пилора или през края на стомашния тракт. Ако частиците са твърде големи – се увеличава рискът от разширяване или усукване на стомаха.

Съвет за хранене: големи гранули карат кучетата да използват зъбите си, за да намалят размера на своята храна. Като използвате по-малки гранули,  вие може да подсигурите факта, че по-малките частици храна ще достигат стомаха – и ще могат да бъдат смлени бързо и ефективно.[/wpspoiler]

[wpspoiler name=“Обучение“ open=“true“ style=“wpui-android“]

Да преминем през юношеството – заедно

Тези, които продължително обучават своите четирикраки приятели могат да разчитат на сигурен и постоянен успех – поне такова е общото очакване. Въпреки това, вие трябва да оставите вашите лични амбиции настрана, докато кучето преминава през юношеството.

Когато кучетата порастват, очакванията на техните собственици също растат: все пак няколко основни команди като „седни”, „легни” и „ела тук” са били на дневен ред в продължение на месеци. Не само, че уроците стават по-дълги, но стават също така и все по-изискващи. Въпреки това, успехът в никакъв случай не е гарантиран. Защо понякога връзката между човека и кучето е толкова трудна?

Пубертет и юношенство – време за промени

Вътрешните промени, изпитвани от младото куче през юношеството често водят до „трудности в комуникацията”. По-специално – сексуални хормони карат кучето да реагира по-остро на външни стимули. Изведнъж, човек и животно вече не се разбират така добре по време на тренировка. Кучетата правят много „грешки”, тъй като по време на обучението те често се сблъскват със ситуации, които намират за объркващи. През този период не е разумно да се увеличава трудността на вече познати упражнения и собствениците трябва да сдържат амбициите си.

Сътрудничество вместо конфронтация

Но ако нивото на трудност вече не се увеличава, дали обучението не е в застой? Не, защото, вместо това, кучетата се възнаграждават само когато сътрудничат на своите стопани. Все пак какво означава това сътрудничество? Например, нормално е за собствениците да кажат на кучето си да седне преди да бъде пуснато от каишката, когато то види някое от своите другарчета. Вместо това собствениците не обръщат голямо внимание на посоката, в която гледа кучето – нормално вниманието на вашето куче вече е привлечено от неговите четериноги приятели. Сътрудничество означава да се отвлече вниманието на кучето от неговите другарчета и да се убеди да последва своя човешки партньор няколко крачки встрани от другите кучета. Кучето ще бъде възнаградено само тогава, когато се учи да сътрудничи, а наградата е – да бъде пуснато свободно да се присъедини към своите приятели.

Урок по сътрудничество с повод

По този начин, кучето постепенно ще се научи да игнорира и да не се подвежда по различни, отвличащи вниманието, цели. Тук е много важно, кучето да бъде контролирано с повод, създавайки по този начин сигурна ситуация за обучение. По този начин – кучето не може да достигне до наградата като отказва да сътрудничи. Този принцип е особено полезен през юношеството, тъй като учи кучето да се разбира със своя стопанин чрез сътрудничество вместо с конфронтация.

Упражняване да стоиш сам
Няма нужда от паника когато си оставен сам

Разрушаване, вой и лаене или „забравяне” на домашно заучени умения – всичко това са типични симптоми на стрес, изразявани от кучета, които се страхуват да бъдат оставени сами. Как е възможно да предотвратим това?

Кучетата често се паникьосват когато бъдат оставени сами – в повечето случаи това е неизбежна част от тяхното развитие. Кучета, които са били глезени от най-ранните им дни, са особено засегнати от този проблем. Те са се залепили за своите стопани като с лепило и никога не им се с налагало да се справят дори с най-лек стрес като част от обучението. Все пак как е възможно да се предотврати този проблем, така че и на двете страни, куче и стопанин, да бъде спестено това страдание?

Постепенно обучение от самото начало

В крайна сметка и по отношение на превенцията най-доброто е непрекъснато обучение, стъпка по стъпка, независимо от това дали кучето е чистопородно или не, или дали кучето е нервно или не. Вие трябва да сте сигурни, че не прекарвате всяка минута с вашето младо куче, за да не направите по-трудно за него да се научи да чака. Нито една кучешка майка не мечтае да прекарва цялото си време със своите кученца, когато те са готови да бъдат отделени. Като неин достоен наследник, вие трябва да последвате нейния пример и да започнете да обучавате кучето си да чака с помощта на обикновени, ежедневни ситуации.

Нормалното, ежедневно поведение намалява страха

Например разходете се за няколко минути, слезте в мазето или отидете на гости на съседа за кратко – естествено оставете кученцето си само по време на всички тези дейности. Изключително важно е да увеличавате времето, в което кучето е само изключително постепенно. Кратки сигнали „чакай търпеливо сега!” помагат на вашето отсъствие да изглежда напълно естествено. Трябва да избягвате тъжните ритуали преди тръгване и когато се прибирате – нека вашият малък герой ви поздрави за кратко, преди да му дадете някоя тривиална награда. По-късно може да давате на вашия четириног приятел от онези продукти от биволска кожа за дъвчене като антидот за нетърпение, в случаите когато сте далеч от дома за по-дълги периоди от време. По този начин вие ще противодействате на развитие на нежелателни черти в характера на вашето куче, като например, страх от раздяла, което трябва да бъде основен приоритет по време на обучението.

[/wpspoiler]