Дирофилариозата е паразитно заболяване при кучетата, което може да засегне и котките. Причинител на дирофилариозата е нематодът /кръгъл червей/ Dirofilaria immitis. Определен вид комари пренасят ларвната форма на паразита. През кожата и мускулатурата на кучетата ларвите мигрират, навлизат в кръвообръщението и се локализират в дясното предсърдие, белодробната артерия или предната куха вена.
В зависимост от степента на опаразитяване, паразитите могат да причинят значително отслабване на сърдечната функция, дихателни затруднения и хронична кашлица. Дирофилариозата е най-опасното – животозастрашаващо паразитно заболяване при кучетата. Все по-често се откриват животни, носещи паразита в себе си. Най-застрашени и изложени на висок риск от зараяване са представителите на късокосмести породи и животните, живеещи на открито или в близост до водоеми.
Как се пренася дирофиларията – жизнен цикъл
Комарите, които са междинни гостоприемници, смучат кръв от заразени животни и поемат ларви първа степен (L1), наречени микрофиларии. За около две до три седмици ларвите първа степен (L1) се превръщат в ларви втора и трета степен (L2 и L3) и достигат смукалото на комара, откъдето при следващо кръвосмучене на куче инокулират ларви трета степен (L3) в подкожната тъкан на животното.
В заразеното куче, за период от 2-3 месеца, ларвите трета степен (L3) се развиват до ларва четвърта степен (L4) и ларва пета степен (L5), след което с венозното кръвообращение се отнасят до сърцето.
Възрастните червеи на Dirofilaria immitis достигат дължина 25-30 см и паразитират в пулмоналната (белодробна) артерия и дясното предсърдие. Зрелите паразити са живораждащи. Те раждат ларви първа степен (L1), които могат да живеят в кръвоносната система на кучето от 1 до 3 години. Възрастните червеи живеят в сърцето на гостоприемника от 3 до 5 години.
Патогенеза и клинични признаци
Зрелите дирофиларии, локализирани в сърцето, причиняват пролиферация на ендокарда и дилатация на дясното предсърдие и камера, а тези – открити в малките белодробни кръвоносни съдове – предизвикват пневмонични огнища.
В ранния етап на заболяването, кучето показва слаби клинични признаци – намален апетит, апатичност и загуба на тегло. На по-късен етап се появяват хронична кашлица, лесна умора, диспнея (затрудено дишане), треска и асцит (течност в коремната кухина). При силно опаразитяване – кучето може да умре от внезапна сърдечна недостатъчност.
Диагностициране на дирофиларията
Поставянето на точна диагноза зависи от проявата на клинични симптоми.
Клиничните признаци на дирофилариозата, обаче, трудно ориентират за произхода на заболяването. Затова се използват някои диагностични процедури: рентгенография, ултразвук на сърце, ЕКГ, серологично изследване и микроскопски тест.
Диагнозата може да бъде поставена по няколко начина. Един от тях е чрез кръвна натривка, наблюдавана под микроскоп, за да бъде установено наличието на микрофиларии в кръвта. Друг начин е – чрез кръвна проба – за да бъде установено наличието на антигени на възрастни паразити.
Лечение и профилактика
Лекарствените средства, които се използват за лечение на дирофилариозата, се наричат адултоцидни (убиващи възрастните паразити). Те се прилагат по строга схема, която продължава няколко месеца и включва циклично администриране на адултоциди и микрофиларициди (продукти, използвани за профилактика и убиващи само ларвие на дирофиларията). Изключително важен елемент от лечението е максимално обездвижване на заразеното животно, докато трае курсът на лечение.
Превантивното третиране на кучетата винаги трябва да бъде предхождано от паразитологично изследване, за да се определи здравния статус на животното и да се избере правилната схема за третиране.
За изследване, лечение или профилактика на дирофилариоза се обърнете към вашия ветеринар.
Внимание: Случаите на дирофилариоза в България зачестяват – особено в райони на страната с по-топъл климат.
