Опасността в тревите

Риск има навсякъде

Кърлежите са паякообразни, които се хранят с кръв. Съществуват 850 различни вида меки или твърди кърлежи, около 40 от които се срещат в България. Основно това са кърлежи, принадлежащи на родовете Ixodes, Hyalomma, Dermacentor marginatus, Haemophysalis, Rhipicephalus и Boophilus annulatus. Меките климатични условия и високата мобилност на нашето общество подпомагат непрестанното разпространение на кърлежите и свързаните с тях рискове от инфекции. Кърлежите се активират при температури над 7 градуса и предпочитат топла и влажна среда. Предпочитат да живеят в треви, съчки, папрати и храсти – близо до земята, градски паркове както и в растенията  около градски езерца. Кърлежите се катерят на височина до 1.5 метра.

Кърлежите намират своята жертва на сляпо

Кърлежите, с изключение на твърдите кърлежи, са слепи и глухи. Вместо това те намират пътя към своите жертви, използвайки специален орган. Така нареченият орган на Халер реагира на механични, термични или химични стимули. Ако някое животно мине наблизо, кърлежът усеща вибрациите, топлината от тялото както и издишания въглероден диоксид и се прикрепя към козината на жертвата. Започва търсенето на най-влажното място с най-тънка кожа, което да бъде инжектирано. Това може да продължи няколко часа, а обичайният избор е главата, вратът, ушите, гърдите, коремът, гърбът, гениталиите или подмишниците. Тогава хоботчетата пробиват кожата и кървавият обяд започва. Това може да продължи до 7 дни. Обемът на кърлежа се увеличава до 200%, до размер от около сантиметър. Той не се откача докато не се напълни.

Превенцията е по-добра от лечението – това се отнася и до защитата от кърлежи. Понеже никой не може, нито иска да държи своето животно на каишка месеци наред и да му забранява свободно да се забавлява в тревите, вие трябва да вземете мерки за профилактика в ранен етап. Защитете вашето куче от контакта с опасните вредители.

Развалете апетита на кърлежите!

Вашият ветеринар определено ще може да ви помогне да развалите апетита на кърлежите с продукти, които осигуряват надеждна защита без никакъв мирис. Те са водонеразтворими и остават ефективни повече от няколко седмици или месец. Понеже активността на кърлежите често се увеличава и през месеците февруари и декември – най-безопасната профилактика е целогодишната.

Отървете се от зверовете.

Винаги, след разходка в природата, трябва да извършвате визуални прегледи на козината на кучето, независимо от предприетата профилактика. Така е най-безопасно. Откритите кърлежи трябва да се отстранят веднага, не по-късно от 12 часа след прикачването. В този случай, с малко късмет, патогените, които кърлежът може да пренася, още няма да са навлезли в кръвния поток.

Техниката е решаваща

Начинът, по-който закрепеният кърлеж се отстранява, е изключително важен. Повече от 80% от всички инфекции са резултат от използването на погрешен метод. Борелията (причиняваща Лаймска болест), която може да живее в червата на кърлежа, може да бъде изстискана оттам, ако кърлежа не се отстранява коректно – това означава, че стомашно-чревното съдържание на кърлежа може в крайна сметка да се окаже в тялото на гостоприемника. По тази причина кърлежът трябва да се държи с пинсети възможно най-близо до кожата и внимателно да се върти и повдига. Не е възможно да има 100% увереност, че определено животно няма да бъде нападнато от кърлеж. Затова е добре да приучите кучето си да свикне с периодичните прегледи на козината.

По-малките животни са по-уязвими

Някои от болестите, които най-често се предават от кърлежите са: Лаймска болест (борелиоза), летен менингоенцефалит или менингит, анаплазмоза, бабезиоза (кучешка малария) и ерлихиоза. При определени обстоятелства дори едно ухапване от кърлеж може да бъде достатъчно, за да причини инфекция. Ако остане нелекувано, състоянието на ухапания може да се обостри, може да се стигне до хронични болести на ставите и дори смърт. Все пак – не всяко ухапване от кърлеж е болестотворно. Въпреки това, обаче, опасността, произтичаща от кърлежите е все още подценявана.

Особено опасни

Съществуват рискови области в Централна, Северна и Североизточна България – Плевенско, Русенско, Варненско, Добричко, в които рискът от заразяване с Лаймска борелия или летен менингоенцефалит е по-висок. Но подобно на хората, прихващащи болести, всичко зависи от условията на живот и от здравата имунна система. Кърлежът може да прихване патоген от междинен гостоприемник и да го пренесе чрез ухапването. Голямата част от патогените не се пренасят посредством самото ухапване, а няколко часа или дни след това. Ранното, правилно отсраняване на кърлежа, често може да предотврати инфекцията.

Лаймска болест

Най-разпространената болест, причинявана от ухапвания на кърлежи е Лаймската болест (борелиоза). Борелията се пренася от твърдите кърлежи Ixodes Ricinus. В този случай – след 24 часа – инфекцията е вече възможна. Симптомите, които могат да се появят и след седмици, месеци и дори години след ухапването, са подобни на грипа и са придружени от треска, болки в крайниците, подути лимфни възли, но също така и възпаление на ставите, мускулна слабост или разтройство на вегетативната нервна състема.

Летен менингоенцефалити

Летният менингоенцефалит е определена форма на менингит и също се пренася от твърдите кърлежи. За разлика от Лаймската болест, която се причинява от бактерия, летният менингоенцефалит е вирусна инфекция. Симптомите са изключително вариативни и включват асинхронни движения и схващания, парализи, нервни сривове и обща болка.

Анаплазмози

Както Лаймската болест и летния менингоенцефалит, анаплазмозатите се пренасят от твърдите кърлежи. Те са по-малко познати. Бактериите анаплазмози разрушават белите кръвни телца на кучето. В този случай симптомите са висока температура, загуба на тегло, равнодушие, разстойство на нервната система, анемия и възпаление на ставите.

Ерлихиози и Бабезиози

Ерлихиозите и бабезиозите се причиняват от бактерии, които се пренасят чрез ухапване от инфектиран кафяв кучешки кърлеж Rhipicephalus sanguineus. Точно както анаплазмозите и ерлихиозите атакуват белите кръвни телца. Болестта може да се прояви след 1-3 седмичен инкубационен период, което може да доведе до сериозни ставни проблеми, хеморагии и дори до смърт на кучето, ако бъде оставено нелекувано. Бабезиозите са патогени, унищожаващи червените кръвни телца, заради което тази болест е известна като „кучешка малария”. Бабезиозите се срещат във всички тропически страни на юг от България. Инкубационният период за бабезиозите е също 1-3 седмици, а болестта се свързва с висока температура. Симптомите причинени от анемията са силна отпадналост, висока температура и загуба на апетит. Кръв във урината е друг белег на болестта.